4 декември, 2023 г., Страсбург

На 1 декември 43-ия Постоянен комитет на Бернската конвенция в Страсбург препотвърди за поредна година своето решение към България, с което изисква да не се започва никакво строителство в Кресненския пролом, докато не се спазят направените през 2021 г. препоръки и европейските директиви за птиците и местообитанията. 

„Комитетът беше категоричен, че българското правителството трябва да представи всички алтернативи на автомагистрала „Струма” и да ревизира екологичната оценка от 2017 г. в съответствие с европейското екологично законодателство преди изграждането ѝ, както е записано в решението“, заяви Даниел Попов от Екологично сдружение „За Земята” и международната мрежа Бенкуоч. [1]

Бернската конвенция е създадена към Съвета на Европа с цел опазване на дивата европейска флора и фауна и естествените местообитания и е в състав държавите-членки на Съвета на Европа и други страни, подписали Конвенцията. Конвенцията следи за опазването на ключови местообитания, каквото е Кресненското дефиле.

Снимка от протест пред Министерство на околната среда и водите през август 2005-та година.

Първата препоръка на Бернската конвенция е още от 2002, след вземането на решението за построяване на тунел досието се затваря, за да се отвори отново през 2014 година, като „потенциално досие” заради неспазването от страна на България на препоръките на конвенцията, които са магистралата да се построи изцяло извън пролома и сегашният път да е локален за местните хора от Кресна.

Мнозинството от делегатите подчертаха липсата на съществен напредък в разрешаването на казуса и липсата на предприети действия за нова екологична оценка (ОВОС), както бе договорено миналата година. Това доведе и до гласуване, в което 17 държави членки се обявиха за отваряне на досие за нарушение, а 12 гласуваха за оставане на случая като потенциално досие под засилено наблюдение на Бюрото и Комитета на конвенцията. При това гласуване за втора поредна година се видя, че подкрепата за българското правителство идва от държави, които системно нарушават екологичното законодателство и които имат досиета в Бернската конвенция и Европейския съд. [2]

Въпреки по-големия брой страни гласували „за“ отваряне на досието, то остана като „потенциално“ и не премина в категорията „отворено досие“, поради липса на необходимото мнозинство от 2/3 от гласовете, както е по регламент.

Припомняме, че още през 2022 г. Комитетът призовава българското правителството да ревизира докладите за Оценка на въздействието върху околната среда и Оценка за съвместимост, съгласно изискванията на Европейската комисия от 2019 и 2022

Паралелно, продължава информационното затъмнение след срещата на високо равнище, която се проведе миналия четвъртък в Брюксел между Европейската комисия и българските министри на МРРБ и МОСВ. 

Бележки:

[1] Пълният текст на решението на Комитета на Бернската конвенция за случаят „Кресненско дефиле“, публикуван на 3 декември 2023, може да намерите тук, стр. 19. 

[2] Страни, гласували „за“ отваряне на досието – Австрия, Босна и Херцеговина, Великобритания, Германия, Дания, Исландия, Латвия, Лихтенщайн, Люксембург, Монако, Норвегия, Унгария, Финландия, Холандия, Чехия, Швейцария, Швеция.  
Страни, гласували „против“ отваряне (или „за потенциално досие“) – Азербайджан, Армения, Албания, България, Грузия, Гърция, Кипър, Македония, Молдова, Полша, Сърбия, Хърватия.

Подобни статии