Местна икономика

Икономиката на Кресна е предимно в сферата на селското и горското стопанство, търговията и услугите “за чието развитие благоприятства преминаването на пътя Е-79 София-Благоевград-Петрич-Кулата. Земеделието е специализирано в лозарство, тютюнопроизводство, картофопроизводство и оранжерийното зеленчукопроизводство. Животновъдството е концентрирано предимно в частните стопанства и е с екстензивен характер. Добре развито е горското стопанство, като горският фонд заема 72,2% от територията на общината и има важно значение за местната икономика не само като източник на дървесина, но и за развиване на съпътстващи горското стопанство дейности като билкарство, гъбарство, ловен туризъм и др. Промишлеността има второстепенно значение за икономиката на община Кресна. Развива се дърводобива и дървообработката, има две работещи предприятия за добив и обработка на мрамор и натурални камъни. На територията на общината функционират и редица шивашки цехове, създадени с помощта на чуждестранни инвестиции, в които е ангажирана основно женска работна ръка.

Предвид концентрацията на антропогенни и природни ресурси общината има значителен потенциал за развитие на туризма, който все още не е усвоен. Значителна част от територията е обхваната от защитени територии и резервати НП “Пирин”, резерват “Тисата”, защитената местност “Моравска” и др. От значение са и минералните извори Ощавски минерални бани, Влашке чешма и Брезнишките минерални извори. Историко-археологическите обекти също са туристически атрактивни античният град “Нейне”, антично и късноантично селище “Кресна”, антично селище в местността “Нерезе”, останките от римски път, няколко манастира и др. Има разработени високопланински маршрути, но те са само малка част от възможните туристически маршрути.” (Източник „Бизнес портал на Югозападна България”)

Според оценка на изпълнението на плана за развитие (2007-2011 г.) на град Кресна “един от основните потенциали на Общината е развитието на екологично земеделие и животновъдство, като трябва да създаде условия за подпомагане на местните предприемачи и план за управление на територията си, който да ограничава вредното влияние и замърсяването и.” Отчита се увеличаване “интереса и желанието на местните предприемачи към отглеждането на автохтонни породи и развитие на пчеларството. Като важна задача е “диверсифицирането на икономиката и развитие на нови алтернативни икономически дейности, които да се базират на използването на местния потенциал. Изключително важно е община Кресна да започне активно да развива различни форми на туризъм и да реши основния проблем, който има – липсата на туристическа инфраструктура, в т.ч. хотелиерство и ресторантьорство.” Препоръчва се:

• Активизиране дейностите по развитие на алтернативни селскостопански производства и услуги, подкрепа за въвеждането на нови селскостопански производства.

• Развитие на туристическия потенциал на Общината, разработване на маркетингова стратегия и регистриране на местни традицонни марки вина, млечни и месни продукти.

С оглед на тези характеристики на местната икономика и преминаването на магистрала Струма през пролома стъпвайки върху съществуващия Е79 носи рискове, които до момента не са отчетени от НКСИП в разработените от тях анализи свързани с преминаването на магистралата през този район. Някои от тези рискове са:

• превръщането на Е79 в магистрала, според предложението на НКСИП от 2015г де факто премахва местния път. Кресна остава без локален път по протежение на дефилето, който да може да се използва

• преминаването на магистралата през дефилето ще наруши възможностите за екологичен и алтернативен туризъм поради негативното си влияние върху пролома

• липсата на местен път по протежение на пролома ограничава както свободното движение на местните, така и възможностите за придвижване вътре в дефилето с цел туризъм, търговия и услуги

• гр. Кресна се откъсва от основния трафик поради магистралата, което съчетано с липсата на местен път през пролома ще намали спиращите и ползващите услугите на града и пролома

• евентуалното изграждане на магистрални подстъпи в пролома към обектите за рафтинг не решава проблема с премахването на местния път, а и е свързано с допълнителни строителни дейности в дефилето, които неминуемо ще увеличат негативното въздействие върху пролома