Визия Магистрала Струма – Кресненско дефиле

Магистралите са високоскоростни пътища, които целят да осигурят бърза връзка между дестинации – градове, летища, пристанища, туристически локации.

Те се изграждат само при доказан значителен товаропоток и интензивно движение на пътници между важни икономически центрове – градове с милионно население. На Балканите магистралите имат своето място като пътна комуникация между столиците на балканските страни и градовете с над 100 хилядно население, които се намират на трасето на основните трансевропейски пътни коридори, свързващи страните от Централна и Северна Европа и Егейско море и между Западна Европа и Истанбул, като врата към Евразия и Близкия Изток.

Е79 следва основно поречието на река Струма. От най-­древни времена долината на реката е обслужвала проникването във вътрешността на Балканите на културни и цивилизационни влияния, но и на завоеватели. През нея на Север в българските земи прониква влиянието на климата на Средиземно море, река Струма е орнитологично важен коридор за птиците, мигриращи към Африка (Via Pontica), с множество места, част от мрежата Natura 2000, както и буферни зони на два национални и един природен парк.

С падането на Желязната завеса, отварянето на границата с Гърция и приемането на България в ЕС, пътят Е79 се превърна в една от най-­натоварените пътни артерии на Балканите, което увеличи десеторно трафика през тясното Кресненско дефиле и превърна живота на хиляди хора, живеещи там, в кошмар. Пътят взема десетки човешки жертви всяка година, без да отчитаме убитите животни. Натискът стана още по-­жесток след като магистралата достигна до Благоевград, а курортите в Северна Гърция се разгърнаха, за да поемат потока на милиони търсещи почивка българи и румънци. Тирове, камиони и автобуси съставляват днес преобладаващата част от трафика, а преминаването през дефилето и селата на изхода му са предизвикателство за шофьорите, което те с удоволствие биха си спестили.

Всички ще спечелят, ако този трафик бъде тотално изместен от руслото на реката и историческия път покрай нея, на юг от Симитли и чак до влизането в Сандански. Шофьорите ще спестят време и нерви; местното население ще си възвърне контрола върху своите родни места, които отново ще могат да посрещат деца и внуци и да се развиват и урбанизират; местните бизнес инициативи ще получат нов шанс за изява.

Визия за долното течение на Струма и трасето на една бъдеща магистрала

  1. Всяка магистрала променя из основи социално–икономическата карта на един регион, пренарежда неговата демография и приоритети. Магистралата А3 вече е неизбежна, тя е необходимост. Трафикът трябва да бъде на изцяло изведен от Кресненското дефиле и отведен „нависоко“, защото това отговаря на визията на един магистрален път, който не трябва да преминава през населени места и трябва да търси своята най-­безопасна за местното население проекция. Съществуващият първокласен път не може да се развие успешно в еднопосочен трилентов път от тип магистрала. Такова решение само би задълбочило проблемите в дефилето и ще доведе до нови катастрофи: ще държи като залог местното развитие и живота на местните хора. Недопустимо е с пари на ЕС да се способства за задълбочаването на проблема и превръщането на един плодороден и възхитително красив български край с бъдеще в една от хилядите транзитни артерии на Европа.
  2. Строенето на магистрали може да донесе и развитие не само за спечелилите обществени поръчки, но и дълготрайни положителни ефекти за местните общности и бизнес, ако то е направено с визия за бъдещето и в диалог с местните хора.
  3. Визия: Кресненското дефиле – slow drive, slow travel, slow food, автентични изживявания по южния туристически път на България. Превръщане на 25 км път в емблематичното Кресненско дефиле във витрина на най-­‐доброто, което България като културни традиции, кухня, вино, земеделие, интелигентно предприемачество и качествен туризъм може да предложи.

Какво ново и какво старо в старото Кресненско дефиле?

  • Нова спирка на влака – където стартира рафтингът;
  • Нова спирка на влака при Стара Кресна и Ощава бани и цялостно обновяване на гара Симитли и Кресна, а по-надолу и спирка, която комуникира с винените пътища към Рожен и Мелник;
  • Поставяне на препятствия за изкуствено ограничаване на скоростта на съществуващия път и на съответните пътни знаци;
  • Развитие на двупосочна велоалея на разстояние от пътя или със специални ограничения, които да гарантират безопасност и спокойствие на пътя за велосипедисти;
  • Развитие на зони за предлагане на туристически услуги: къщи за гости, креативни къмпинги, занаятчийски работилници, дегустационни за местни продукти – ­ мед, сладка, билки, сирене, кисело мляко, пазар за свежи зеленчуци и плодове, реализирани на място, като продукти с доказан местен произход, от зона Натура 2000, буфер на парк световно природно наследство;
  • Развитие на иновативни атракции – настанявания в короните на дърветата над реката;
  • Атракции, интерпретиращи местното природно наследство;
  • Школа/терен за съвремено изкуство;
  • Превръщане на съществуващи овчарски пътеки в пешеходни и свързване на коритото на реката със селата в Малашевска планина, Огражден и Пирин;
  • Интегриран подход в развитието на 5-те общини и обединението на техния икономически и административен капацитет – Илинден, Струмяни, Кресна, Сандански и Петрич.

2017 г. е обявена от Световната туристическа организация към ООН за Година на устойчивия туризъм в полза на местното развитие. Какъв по-­добър визионерки проект и подарък за местното население? Има и добри сценарии в европейското бъдеще на България. Да им помогнем да се случат! Да създадем най-­после и добри новини за България.

Най-­после местната общност и целият Пирински край, вкл. Сандански, ще могат да се възползват истински от възможностите на един международен туристически път, по модела на NEXT EXIT в Словения.

Любомир Попйорданов, Българска асоциация за алтернативен туризъм
10 декември 2016 г.