Изказванията на премиерът Денков и министърът на регионалното развитие Андрей Цеков за строежа на магистрала „Струма” си противоречат, а от неяснотата губим всички. От 2016 г. до днес, различни управляващи многократно отправят послания и обещания относно проекта, които се разминават с реалността и поетите ангажименти към българските граждани и Европейската комисия.
Фактите са, че България загуби европейското финансиране, защото настояваше да строи през дефилето. Важно е стратегически проект като магистрала „Струма” да бъде изпълнен по най-добрия възможен начин, което означава магистрала извън дефилето, а не скоростен път през него. Преминаването на трасето в едната или двете посоки през Кресненското дефиле носи рискове за пътната безопасност, препитанието на местните хора и природата.
Припомняме, че по време на откриването на най-скъпия и най-дълъг тунел в България, „Железница”, част от автомагистрала „Струма”, лот 3.1, чието построяване отне над 10 години, а крайната сума се качи до 420 млн. лв., включително поради известни свлачища, премиерът Денков и министърът на регионалното развитие Андрей Цеков изказаха няколко противоречиви твърдения за съдбата на последния участък – Кресненския пролом.
Призоваваме българските власти, вместо неясни обещания, да покажат на обществеността документите, които отговарят на твърденията им. Настояваме този нов проект, който съществува само в изказванията на управляващите, но не и документално, да бъде подложен на съответното обществено обсъждане и екологично законодателство. Това са условията, за да имаме адекватен и законен вариант за автомагистрала „Струма” в участъка на Кресненския пролом.
Фактите:
- Източният вариант не е магистрала. Той е скоростен път с ограничение на скоростта 80 км/ч. Така нареченият „източен вариант” е вариант 10.5, е одобрен с екологична оценка (ОВОС) от 2017 и в едната посока на магистрала „Струма” София – Кулата минава през Кресненския пролом. Въпреки твърденията, че Кресненското дефиле ще остане непокътнато, инвестиционното предложение на АПИ от април 2023, показва друго.
- Договорите за строителство за сключени в пълно медийно затъмнение. Още на 6 април 2023 г. 35 дена преди протестите на 11 май, Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) е сключила договорите за строителството на цялата магистрала на стойност 1,2 милиарда лева. Тези договори, сключени под ръководството на МРРБ, напълно и крайно предопределят, че ще се строи предложената през 2017 г. незаконна и опасна алтернатива, а именно — лентата към Гърция да минава през Кресненското дефиле, а тази в обратната посока — извън него.
- Екологичната оценка беше пред изтичане. През май 2023 г., с цел „спасяване” на оценката, която е с давност 5 години, беше направена тържествена първа копка на детелината на юг от град Кресна.
- Вариантът за трасе в едната посока през Кресненското дефиле е отхвърлен за финансиране от ЕК. Въпреки коментарите на Европейската комисия още през 2019 г., която отхвърли искането за финансиране на точно този вариант, в момента, при пълно обществено затъмнение и със заблуждаващи гражданите твърдения, се правят усилия, за да се осъществи именно този вариант.
- Екоминистърът подписа присъдата на Кресненския пролом. Припомняме, че на 14 ноември Министърът на околната среда и водите Юлиян Попов подписа документ, с който даде благословията си за унищожаването на Кресненския пролом. С това министър Попов признава, че пътният възел на юг от град Кресна, който беше започнат през месец май 2023 г. и построен на фона на протестиращи местни граждани, рафтъри и природозащитници, реално предопределя маршрута на магистралата, в противовес с твърденията на тогавашния министър на регионалното развитие г-н Шишков.
Линкове към статии:
