***Съобщение до медиите***

Построяването на финансираната с европейски средства автомагистрала Струма през Кресненското дефиле – едно уникално място, с изключително богато биоразнообразие, и част от мрежата НАТУРА 2000 – ще бъде катастрофално за природата, местните хора и жители на цялата страна. Това също би струвало 781 милиона евро на българския данъкоплатец; сума, която България ще трябва да възстанови на Европейската комисия, твърдят български и международни НПО експерти.

Алтернативи извън защитеното дефиле съществуват, и ако бъдат избрани и добре разработени, строежът на магистралата между София и Солун ще бъде завършен. Това би предотвратило и вече високия брой на пътни произшествия и човешки жертви, загубата на застрашени видове от европейска значимост. Едновременно с това, запазването на съществуващия път като локален, би стимулирало местното икономическо развитие – селското стопанството, производството на вино и туризма. Съществува “пълна източна алтернатива” на магистралата, която избягва дефилето, твърдят експертите от неправителствения сектор, която отговаря на изискванията на европейското законодателство.

Строежът на АМ Струма трябва да бъде приключен до края на 2023-та година и осъществен по начин, който отговаря на всички изисквания на европейското екологично законодателство – единствено така може да се избегне връщането на 781 милиона евро субсидии. Това оставя малко време да се избере и планира най-добрата алтернатива, без място за лоши избори или некачествено изпълнени процедури. Според представителите на екологичните организации, преминаването по какъвто и да е начин на магистралата през дефилето, означава нарушение на европейското екологично законодателство, тъй като намеса и разрушителни действия в дефилето би било приемливо единствено, ако не съществува никаква друга алтернатива за магистралата. Важно е да се припомни, че през 2008 г. ЕС реши, че насочването на трафика от магистралата през дефилето, би било незаконно.

Роби Блейк, координатор по биоразнообразие към мрежата Приятели на Земята Европа сподели: “Посетих Кресненското дефиле и видях със собствените си очи как това удивително безценно място е уникална “гореща точка” на биоразнообразие, както за България, така и за цяла Европа; но как си представяме, че ще се построи магистрала тук без тя напълно да унищожи дефилето и без да бъде пагубна за местните хора?” 

“Приятели на Земята, най-голямата мрежа от граждански екологични организации, следи развитието на казуса с магистралата и Кресненското дефиле отблизо – това е тестов случай за скорошното решение на ЕС да прилага по-стриктно ключови закони за биоразнообразието и няма място за тяхното нарушаване.” 

Фиданка Бачева – Макграт, координатор кампании към мрежата от централна и източна Европа Бенкуоч каза: “Ако българското правителство се опита да построи магистралата през дефилето, това ще наруши нашите задължения към европейското законодатество, ще доведе до взимането на юридически мерки, и ще предизвика закъснения, които рискуват българските данъкоплатци да трябва да изплащат стойността на цялата магистрала обратно на ЕС на стойност близо 800 милиона евро. Построяването на магистрала през дефилето ще е пагубно за България и ще бъде новото ни “фиаско Белене.” 

Даниел Попов, от Коалицията “Да спасим Кресненското дефиле” заяви: “Няма никаква нужда да се прекарва магистрала през дефилето, тъй като съществува подходяща алтернатива, която избягва изцяло Кресненския пролом, запазвайки уникалното му биоразнообразие; алтернатива, която ще бъде далеч по-щадяща и ще предотврати жертвите на пътни инциденти в град Кресна. Тази пълна източна алтернатива ще бъде също и по-добра за местните хора и развитието на местната икономика. Вече съществува и разработена визия от Любомир Попйорданов от Българската асоциация за алтернативен туризъм (БААТ) за такова развитие при сценарий магистралата да минава извън дефилето. Властите трябва да работят по тази алтернатива, и то възможно най-бързо, тъй като това е единствения шанс да свършат работата добре, навреме и в рамките на закона.”

Какво следва?

Българското правителство по настоящем работи по задължителната Оценка на въздействие върху околната среда (ОВОС) с цел да се избере най-подходящата алтернатива, която се очаква до края на април тази година. Заинтересованите, и особено местните жители, ще имат възможност да изразят мнението си по време на обществените консултации. След това следва одобряването на екологичната оценка и от Европейската комисия. Тази седмица представителите на българските и чуждестранни екологичните организации се срещнаха с представители на община Кресна, правителството и Агенция “Пътна инфраструктура”, за да обсъдят и предложат конструктивен диалог и сътрудничество за висококачествена екологична оценка, която да отговаря на европейското законодателство. Целта е да бъде завършена навреме автомагистрала Струма, заобикаляйки Кресненското дефиле.

БЕЛЕЖКИ:

Разликите между “полуизточната алтернатива”, която наполовина минава през Кресненския пролом; и “пълна източна алтернатива”, която изцяло заобикаля дефилето

  Пълна източна алтернатиа “Г 20 източна”   Полуизточна алтернатива – “Г 10,5 източна”
Интегритет на НАТУРА 2000 и Кресненското дефиле  Осигурява цялостната му защита Силно разрушава дефилето – останалата част от трафика в дефилето унищожава популацията от защитени видове
Изпълнение на европейското законодателство (Директива за хабитатите, чл. 6(3)  Единствената алтернатива, която изпълнява изискванията на европейското законодателство (освен алтернативата дълъг тунел) Нарушава го, възможна наказателна процедура и загуба на близо 800 млн евро (за построяването на отсечките 1,2, 4 от магистралата)
Цена Около 600 милиона евро. Възможен източник е Европейската комисия, поради факта, че това е ефективно единствената алтернатива, която предоставя намаляване на въздействието за опазването на НАТУРА 2000 сайта Кресненски пролом. Около 600 милиона евро.
Социални ефекти – местен път за местното население  Единствената алтернатива, която запазва съществуващия път, който остава за ползване от местните хора и като алтернативен път на магистралата. Отнема на местните хора второстепенния път и ограничава достъпа до пет планински села, селскостопански земи и планински пасища.
Социални ефекти – ефекти върху земеделската земя и лозята Запазва ключови селскостопански земи и лозя до град Кресна. Има негативен ефект върху най-плодородните земи за култивиране на редкия местен вид вино “Керацуда” в близост до град Кресна.
Социални ефекти – устойчив туризъм Запазва цялостта на Кресненското дефиле посредством построяване на виадукти и тунели през прилежащата планинска област извън дефилето и по този начин запазва ресурсите и условията за създаване на устойчив туризъм. Не позволява пълноценно развитие на устойчив туризъм в Кресненското дефиле – интензивен трафик (над 8,000 превозни средства на ден в близко бъдеще, според официалните прогнози).

Пълен запис на прес конференцията може да гледате тук:

За контакти:

Даниел Попов, Коалиция “Да спасим Кресненското дефиле”/ CEE Bankwatch Network

dpopov@bankwatch.org +359 886818794

Петко Ковачев, gpibulgaria@gmail.com, +359 899 444 374

Робърт Блейк (на английски език), +32 491 29 00 96, robbie.blake@foeeurope.org, foeeurope.org

Коалиция “Да спасим Кресненското дефиле” включва следните организации: Сдружение за дива природа Балкани, Wilderness Fund, Екологично сдружение За ЗемятаБългарско дружество за защита на птиците, Институт по зелена политика, Информационен и учебен център по екология„Училище за природа“ – с. Влахи, Асоциация „Екофорум“ и CEE Bankwatch Network и Friends of the Earth Europe and International.