Пресконференция на коалиция „Да спасим Кресненския пролом“
Европейската комисия подчертава факта, че две наказателни процедури срещу България имат пряка връзка и с проблемите на Натура 2000 зоните в Кресненския пролом.
27.09.2019 г., София
Ще предотвратим ли в последния възможен момент връщането на около милиард евро на Европейската комисия или напротив – ние, гражданите на Република България, ще бъдем допълнително финансово тежко наказани? При какви условия и действия можем да избегнем провала?
Това са част от въпросите, които бяха представени днес на пресконференция, организирана от природозащитната коалиция “Да спасим Кресненския пролом”. Повод за пресконференцията е полученото писмо от Комисаря по околна среда Кармену Вела на 17.09.2019 до Коалицията, който казва: “Безспорно е, че пътят Е79 представлява най-съществения натиск за тези Натура 2000 зони, тъй като интензивният трафик причинява висока смъртност за европейските защитените видове и влошава състоянието на Натура 2000 зоните…В допълнение, от съществена важност е изграждането на Лот 3.2 на автомагистрала “Струма” да избегне всякакво бъдещо увреждане или сътресения на защитените хабитати и видове”
Писмото идва в отговор на жалбата от български и международни неправителствени организации за нарушаване на Директивата за Хабитатите (член 6(2)), подадена още през 2017 г., и допълнена на 1 август 2019 г.), която показва сравнителен научен анализ на смъртността на животни по пътя и алармира, че настоящият път Е79 в отсечката на Кресненския пролом се е превърнал в своеобразна “тапа” и вече е унищожил!! съществена част от защитените видове – прилепите са намалели с 92%, защитените костенурки и змии – с 60%, а някои гръбначни дори може изцяло да са изчезнали от региона.
Паралелно, въпреки извънредно гласуваните средства от Министерски съвет на заседание само седмица след подаването на допълнената жалба от НПО до Европейската комисия, обещавайки 741 млн. лева от националния бюджет за отсечката 3.2., все пак българските власти решават да поискат частично финансиране на този последен участък от АМ “Струма” от ЕК и подават апликационна форма, в която установихме съществени пропуски и несъответствия като например, разминаване на одобреното в екологичната оценка трасе и това, което е подадено в апликационната форма. Съществено за българските граждани е да се знае, че българските власти предвиждат завършване само на 41% от магистралата до 2023 година, когато изтича срокът за възможно еврофинансиране.
Остава въпросът защо въпреки очевидните нарушения на европейското законодателство и същественото забавяне на проекта от страна на българските власти, което поставя в риск вече 10 години природа и хора, вместо да се търси решение, упорито се настоява за магистрала, която ще унищожи Кресненския пролом. Избраният вариант Г10.5, при който настоящият път Е79 се превръща в еднопосочната лента София – Кулата на АМ “Струма”, а обратната посока е от изток на пролома, се оказва със сравнително близка цена (според собствените документи на българските власти) от 415 млн. евро до т.нар. “пълен източен обход” (алтернатива Г20), оценен на 603 млн. евро, при който и двете платна се изнасят извън дефилето от източна страна. Важно е да се отбележи, че бъдещи разходи за опазване на природата, загуби за местния бизнес (рафтинг, туризъм и др.) и разходи за здравеопазване не са оценени, а те са много по-големи при избрания понастоящем вариант.
Избраният вариант също оставя местните хора без локален път, с шум и замърсяване от магистрала, минаваща на места едва на 80 метра от града, затруднява достъпа на север до регионалния Благоевград, застрашава развитието на рафтинг и каяк туризма, който привлича около 10,000 души годишно в региона, както и бъдещето на региона, и остава все така опасно решение за пътуващите в посока Гърция.
България все още има шанс да вземе решение, което да избегне нарушаване на европейското екологично законодателство и съответно, наказателни процедури. Забавянето на проекта е изцяло поради факта, че избраният вариант противоречи на екологичното разрешително за цялата магистрала през 2008 и договорът за финансиране с Европейската комисия от 2011. Единственото решение е магистралата да е извън Кресненския пролом, за което има няколко възможни варианта.
Информираме ви също, че в събота, 28 септември от 10 ч. от базата на рафтинг клуб Рефлип в Кресненския пролом по река Струма ще се проведе протестна флотилия с лодки за опазването на река Струма от замърсяване, ВЕЦове и призовавайки за магистрала извън пролома, организиран от международни участници от Balkan River Defense и български природозащитни организации и рафтинг-клубове.
Проблеми с апликационната форма
Проучвайки апликационната форма (АФ) и свързаните с нея документи, установихме серия несъответствия и противоречия – както в самата нея, така и с решението по Оценка на въздействие върху околната среда (ОВОС). Смятаме, че те правят тази форма негодна, забавят реализацията на проекта, увеличават рисковете от разрушаване на пролома и вредят на местното развитие. Тук ги групираме в няколко точки, без да претендираме за изчерпателност. Напротив, смятаме, че едно по-задълбочено проучване на целия пакет документи, изпратен до ЕК, ще покаже още много проблеми.
Проектът няма да бъде завършен през 2023 г.
Написаното в АФ доказва едно от нашите твърдения от преди 5-6 години – правителството няма намерение и не може да завърши строителството на АМ “Струма” до 2023 г. Това е ясно посочено в текста на АФ и на документа на ДЖАСПЪРС (Action Completion Note). Към края на датата за възможни плащания по сегашния финансов период (31.12.2023 г.) АПИ предвижда да бъдат приключени само 41% от дейностите по Лот 3.2.
Този факт ни води до две нови прогнози:
- Целта на продължаването на строителството след 2023 г. е да се избегне контролът на ЕК върху въздействието върху пролома и Натура 2000 зоните.
- В крайна сметка, ако ЕК позволи да се реализира безконтролно строителство след 2023 г., правителството под натиска на пътно-строителната гилдия, може да направи драстичен ход и да зареже изобщо лявото платно, построявайки с пари от бюджета и ТОЛ-системата цялата магистрала в пролома.
Цената не е такава, каквато ни се представяше досега
Досега се твърдеше, че едва ли не алтернативите “дълъг тунел” и пълен източен вариант (официално известна като Г-20) са прекалено скъпи спрямо избраният полу-източен вариант (официално известен като Г-10,5). Данните в АФ показват следните инвестиционни разходи (закръглени):
Дълъг тунел – 743 милиона евро
Г-10,5 – 415 милиона евро
Г-20 – 603 милиона евро
Т.е. тунелът е 1,78 пъти по-скъп от избрания вариант, а пълното изнасяне на пътя на изток от пролома – само 1,45 пъти. Допълнителните данни показват, че второто превишение е повече от приемливо не само защото не удвоява цената, както се твърдеше от част от защитниците на избрания вариант, но и защото спестява бъдещи разходи за опазване на природата, загуби за местния бизнес (рафтинг, туризъм и др.) и разходи за здравеопазване.
Интересно е, че в АФ се признава, че дисконтираните разходи за опериране и поддръжка на отхвърления Г-20 са по-малки от тези на приетия Г-10,5.
На допълнителна проверка подлежат и пресмятанията за очакваната нетна настояща стойност на двата варианта, доколкото е необходимо да се проверят заложените парични потоци и особено източниците на приходи.
Най-накрая в тази част трябва да поставим и проблемa, който изигра съществена роля за манипулацията на избора на Г-10: Защо оценката на инвестициите на отделните варианти сочи сумата от 415 милиона евро, а оценката на същия вариант в АФ вече е 649 милиона евро?
“Голям проект – отделен проект?” Рискът от загуба на стотици милиони и тежки санкции нараства
Въпросът дали проектът за изграждането на Лот 3.2. е част от общият проект за АМ “Струма”, включващ всичките 4 лота от Долна Диканя до Кулата е важен най-малкото по две причини:
- За да може да се даде отговор на въпроса, дали е възможно “фазиране” (прехвърляне за частично финансиране през следващия финансов период);
- Дали, в случай на сериозни проблеми (напр. разрушаване на пролома, на местообитания и на биологично разнообразие), финансовите наказания ще включват връщане (неполучаване) на сумите за Лот 3.2, за целия Лот 3 или за всичките 4 лота.
В АФ са се опитали да се измъкнат от въпроса по един странен начин:
- На въпрос В 3.2. “Е ли този проект фаза (част) от голям проект?”, отговорът е НЕ
- На въпрос В 3.4. “Е ли Комисията по-рано одобрявала каквато и да е част от тои голям проект?”, отговорът е изброяване на одобрените досега от ЕК части 9лотове) 1, 2 и 4 (през финансовия период 2007-13 г.) и Лот 3.1 (пътен), Лот 3.1 (тунел “Железница”) и Лот 3.3. (през финансовия период 2014-20 г.)
Оттук, а и от други от придружаващите документи (напр Прил 11) обаче се вижда, че Лот 3.2. е част от единния проект АМ “Струма”. Опитите за друго тълкуване биха имали тежки последици както за България, така и за ЕК, ако последната се съгласи на подобно разделяне в името на конюктурни или политически игри.
Несъответствие на трасетата в апликационната форма и ПУП
Изготвеният ПУП (внесен за съгласуване в общини Кресна и Симитли и в МОСВ през ноември 2018, след което изтеглен от там, не отговаря на трасето на магистралата според апликационната форма (приложение 5). Отклоненията са значителни поне в три аспекта, които не са оценени в ОВОС:
– по цялата дължина на път Е79 в Кресненския пролом, ПУП предвижда широк няколко десетки метри сервитут, който е с много по-голяма площ от самия път (10,5 метра) и който напълно липсва в ОВОС и не е посочен в апликационната форма, т.е. не е съгласуван и неговите въздействия не са оценени. Това позволява абсолютно всякакви строителни работи в рамките на този ПУП.
– изместване на обхода на град Кресна с до 200 метра в посока на града. Отдалечеността от сградите от 280 м. според ОВОС е намалена до 80 м. в ПУП. Така магистралата се доближава до къщите, което би довело до значително увеличаване на шума и замърсяването за населението.
– изместване на трасето на магистралата с 200 метра в района в близост до резерват “Тисата” – място с разпространение на защитени приоритетни местообитания.
По отношение на лявото платно, не са били част от ОВОС установените при проверката на “Антикорупционния фонд” “временни пътища”, както и поне два по-големи участъка от основното трасе, които са посочени на картата.
Пътна безопасност (приложение 12 на апликационната форма)
– Цялото дясно платно на предвидения за рехабилитация път Е-79 въобще не е одитирано за безопасност. А тя е най-висок рисков потенциал – две основни платна, остри завои, липса или минимален банкет (до 3 м в повечето случаи), липса на оградни съоръжения (конкретно в ДОВОС няма никъде посочени огради/мрежи за големи животни, но пък ги има в ПУП) за спиране проникването на хора и животни, локален трафик, пешеходци и туристи, диви и домашни животни и т.н.
– Одитираните участъци (ляво платно, от изток) са оценени като магистрален път, а пътят е само първокласен по проект и ОВОС (няма трето платно, магистрални ограждения и т.н.)
– Не е оценена функцията на пътя, като локален и наличие на местен и селскостопански МПС трафик върху всички платна – проблемът липсва изцяло в одита
– По презумпция се приема липсата на пешеходци и велосипедисти по платната на основата на твърдението, че пътят е магистрален, което не е вярно.
Трафикът
Въпросът за прогнозния трафик ще бъдат изследван допълнително. Важно е да се установи доколко верни са твърденията за редукция с 50% на трафика в пролома. Засега данните показват противоречиви резултати. Трафикът е основен фактор за ликвидирането на популациите от дребни животински видове, които мигрират през трасето на Е-79.
Интересен факт, е че спестеното време за преминаване през Кресненския пролом според АФ е 4,6 минути. За цялата АМ “Струма” общо спестеното време е 51,6 минути. Или Лот 3.2 дава 8,9% от спестеното време. Доколкото се твърди, че дясното трасе (сегашният път през пролома) ще бъде само рехабилитирано, то можем да приемем, че за да се спазят екологичните условия, там практически няма да има спестени минути. Обратното би означавало, че се предвижда строителство, застрашаващо природата в пролома.
И едно подвеждащо твърдение
На стр. 74 в отговор на въпроса: “Е ли проектът обект на правна процедура за несъответствие с правото на Съюза”, отговорът на АПИ е “НЕ”. Както вече ви информирахме, има подадена жалба от български и международни неправителствени организации CHAP(2017)02186 – BULGARIA. Допълнително, проектът е и част причините, за да бъдат отворени две наказателни процедури за Натура 2000.
Допълнително проучване е необходимо за съответствието на предложените дейности по т. нар. “Рехабилитация на съществуващия път Е-79” (дясно платно), описани в Приложение 11 към АФ. Тази част от проекта е оставена за след 2023 г. и крие най-сериозните опасности от разрушаване на части от пролома.
В заключение на тази част трябва да отбележим, че според АФ и основният подкрепящ документ (Прил. 11), сред целите на проекта липсва опазването на Кресненския пролом, резервата “Тисата”, и зоните от Натура 2000. Това е още една индикация, че правителството е готово във всеки един подходящ момент да се опита да отхвърли екологичните изисквания за сметка на финансовите параметри на проекта.
Европейската комисия заявява ясна позиция
В писмото си Комисията подчертава факта, че две наказателни процедури срещу България имат пряка връзка и с проблемите на Натура 2000 зоните в Кресненския пролом. “Безспорно е, че пътят Е79 представлява най-съществения натиск за тези Натура 2000 зони, тъй като интензивният трафик причинява висока смъртност за европейските защитените видове и влошава състоянието на Натура 2000 зоните”, пише Кармену Вела, комисар по околната среда. “В този контекст, Комисията няколко пъти вече е призовала българските власти да изпълнят консервационните цели и необходимите консервационни мерки за зоните, докато вземат необходимите мерки да избегнат увреждането и същественото смущаване на засегнатите видове”.
Комисарят Вела посочва още няколко важни момента:
а) връзката на запазването на Кресненския пролом със отворените наказателни процедури срещу България: “Бих искал да припомня, че има две отворени процедури за нарушаване на законодателството, които адресират много важни систематични проблеми в България в областта на природозащитата”.
- От юли 2018 г. за систематично пренебрегване на кумулативното въздействие на съществуващите и разрешени планове и проекти и за разрешаване на такива, представляващи основни заплахи за зони от Натура 2000;
- От януари 2019 г., когато Комисията предупреди България, че не е определила местата от Натура 2000 по Директивата за местообитанията, така като тези по Директивата за птиците, и не е създала необходимите консервационни цели за двата вида зони.
б) че е изключително важно строителството на Лот 3.2. да избегне всякакви по-нататъшни влошавания и нарушения на защитените местообитания и птици.
в) отново потвърждава, че Комисията анализира ОВОС и ЕО на проекта и ще го одобри само ако е в рамките на правото на ЕС.
За контакти:
Десислава Стоянова, 0888 714 688, Екологично сдружение „За Земята“, част от коалиция „Да спасим Кресненския пролом“, desislava@zazemiata.org
Петко Ковачев, 0899 444 374, Институт за зелена политика, част от коалиция „Да спасим Кресненския пролом“, gpibulgaria@gmail.com
Коалиция “Да спасим Кресненския пролом” се събира за пръв път през 1997 година и започва кампанията за спасяване на Креснeнското дефиле. Вероятно това е най-старата кампания и гражданска коалиция в България към момента. Много организации и хора са били активни в нея през годините, национални конференции на неправителствени организации единодушно са подкрепяли нашето основно искане: „Магистралата извън дефилето”.
В момента активни организации от Коалицията са:
Сдружение за дива природа Балкани
Екологично сдружение „За Земята”
Българско дружество за защита на птиците
