Временното правителство не е виновно за огромното закъснение на строежа на Лот 3 на АМ Струма, част от който е участъка Кресненски пролом, но неговото бездействие може да доведе до санкции и връщане на европейски фондове за неизпълнени задължения по проекта. Според действащото споразумение с Европейската комисия, АМ Струма трябва да бъде приключена до 2023, за да не се наложи да загубим около 1 милиард евро от Европейския Кохизионнен фонд.

Делегация от европейски експерти от мрежата Приятели на Земята Европа по прилагането на законодателството за опазване на биоразнообразието ще посети България идната седмица. Те ще се запознаят на място с пречките за прилагането на европейското законодателството, част от които от години бавят завършването на АМ Струма. Българските природозащитници правят всичко възможно да организират международния диалог и да помогнат на отговорните институции в България да се справят с проблемите.

Ще даде ли временното правителство принос към успешното завършване на лот 3 на АМ Струма, подкрепяйки развитието на местния бизнес и поминък, и опазвайки природата на Кресненския пролом, или ще утежни шансовете на следващото правителство да доведе до успешен край закъснелия с години проект?

Проектът за АМ Струма е на повече от 20 години и след дългодишни проучвания, дискусии на експерти, местно население и няколко правителства, се стигна до одобряването на трасе през 2008 г. с одобрена оценка за въздействие – ОВОС. С това решение българската страна се задължава първо да стартира проучването, проектирането и изграждането на отсечката през Кресненския пролом, за да се избегне вече високото негативно влияние на сегашния път и затапването на трафика в дефилето при готови други отсечки. С поемането на този ангажимент започва и строежа на магистралата с европейско финансиране през 2011, а българското правителство се ангажира да приготви проекта за лот 3 до 2013 и да приключи до 2015 г. строежа на лотове 1, 2,4. През 2017 г., обаче, България, след явно лобиране на строителните фирми, все още няма одобрен вариант за магистралата в отсечката на Кресненския пролом и рискува финансови санкции при неизпълнение на проекта и спазването на екологичното законодателство.

Подготовката на детайлния проект за Лот 3 и процедурите за одобряването му, като например неговата екологична оценка, от години се бавят без законови основания. През ноември 2016 Бернската Конвенция обяви случая за строежа на магистрала през Креснеското дефиле като потенциален казус [1] за нарушение на задълженията, поети от нашата страна за опазването на европейското природно наследство. След поетите ангажименти в лицето на държавата, Конвенцията от години смяташе досието “Кресна” за затворено, докато не бе алармирано, че дефилето и град Кресна са подложени на голям натиск от нарасналия трафик по магистралата, а все още няма детайлен проект за завършването на пътя извън дефилето и града както Конвенцията бе препоръчала през 2002.

[1] Първият случай е от 2004 г., когато Конвенцията отваря досие срещу България, считайки че държавата не изпълнява препоръка 98/2002 за опазване на биологичното разнообразие в Кресненския пролом и не търси варианти да извеждане на трафика извън дефилето.

Кредити за снимките: Коалиция “Да спасим Кресненското дефиле”. Снимките са от 2005-та година, показващи малкия трафик в дефилето.

За контакти:

Ивайло Хлебаров, ЕС “За Земята” i.hlebarov@zazemiata.org, 0898 25 23 03

Андрей Ковачев, Сдружение за дива природа “Балкани”, kovatchev6@gmail.com, тел. 0887 788 218

Анелия Стефанова, CEE Bankwatch Network, email: anelias@bankwatch.org, тел. +39 333 8092492