Искания на гражданска коалиция „Да спасим Кресненския пролом“, Българска федерация по рафтинг и коалиция „За да остане природа“ срещу разрушаването на Кресненския пролом и за маршрут на автомагистрала „Струма“ извън пролома

Писмо до:

11 май 2023 г.

Уважаеми г-н Шишков,

Уважаема г-жо Карамфилова,

Уважаеми г-н Министър-председател,

Уважаеми г-н Президент на Република България,

Уважаеми г-н Председател на Народното събрание,

Уважаеми г-н Ангелов,

Уважаеми дами и господа депутати,

Обръщаме се към вас в качеството си на представители на българските институции, взимащи решения по казуса с автомагистрала „Струма“ и нейния маршрут в последния недостроен участък на Креснеския пролом, лот 3.2 в този критичен момент.

Обръщаме се към вас с ясни, изпълними и мотивирани искания. Тяхното неизпълнение ще доведе до тежки последици за обществения интерес – до трайно застрашаване на човешкия живот и на всички ползватели на автомагистрала „Струма“ в района на Кресненския пролом и Кресна, унищожаване на уникалната природа в района, закононарушения, загуба на европейски средства и неминуеми и непредвидими по размер санкции. Ще протестираме, като граждани, до изпълнение на тези искания от институциите на държавата.

Искане 1. Министърът на околната среда и водите г-жа Росица Карамфилова – да спре незабавно със свое решение всички дейности по изпълнение на решението по ОВОС от 2017 за автомагистрала Струма в Кресна и Кресненския пролом.

Това решение да не бъде оспорвано от министъра на регионалното развитие и благоустройство г-н Иван Шишков и от Агенция „Пътна инфраструктура“. Президентът Румен Радев, като назначил и отговорен за дейността на служебното правителство, да гарантира това действие.

Искане 2. Министърът на регионалното развитие и благоустройство г-н Иван Шишков да изтегли и отмени всички свои решения за започване на строителството на автомагистрала Струма в Кресна и Кресненския пролом в изпълнение на ОВОС от 2017 г. и част от одобрената тогава алтернатива.

Искане 3. Агенция „Пътна инфраструктура“ да започне незабавно качествено до-проектиране до идеен проект на всички смислени алтернативи извън Кресненския пролом, които запазват съществуващия път Е79 като локален.

Искане 4. Народното събрание да приеме спешно решение за мораториум върху всички дейности по изграждане на автомагистрала „Струма“ в Кресна и Кресненския пролом до изготвяне на нова Оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС) и Оценка за съвместимост със зоните НАТУРА 2000, включващи всички смислени алтернативи извън пролома, които запазват съществуващия път Е79 като локален.

Искане 5. Министерски съвет да не приема предложените от МОСВ промени в Наредба за условията и реда за извършвне на оценка на въздействието върху околната среда от 4.04.2023 г., с които се създават неясни правила за давността на решенията по ОВОС.

Мотиви:

1. Изпълнението на решението по ОВОС от 2017 г. и започване на строителството на автомагистрала „Струма“ в Кресна и Кресненския пролом по одобрената през 2017 г. алтернатива е в нарушение на Европейската директива за местообитанията. Такова действие ще увреди природата, ще доведе до загуба на европейски средства и ще доведе до последващи наказателни процедури с непредвидими и тежки финансови последици за държавата. Невярно е твърдението, изказано публично в последните месеци от министъра на околната среда и водите и министъра на регионалното развитие и благоустройство, че неизпълнението на това решение ще доведе до загуба на европейски средства. Реалността е точно обратната – опитите да се започне изпълнение на ОВОС от 2017 г. по одобрената тогава алтернатива и да не се прави нов ОВОС, който включва всички алтернативи, както и всяко по-нататъшно забавяне на такъв нов ОВОС ще доведе до загуба на европейски средства.

Фактите за това са следните:

• През 2019 г. Европейската комисия (ЕК) посочи 7 нарушения на Европейската директива за местообитанията в решението по ОВОС от 2017 г. за автомагистрала „Струма“ в Кресна и Кресненския пролом (лот 3.2) – всяко едно от тях, изискващо нов ОВОС, който да включва всички алтернативи. МОСВ, МРРБ и АПИ отказват да споделят пред обществеността и медиите този факт вече 4 години и бавят започването на нова екологична оценка.

• През юли 2022 г. Европейската комисия в свое писмо до МРРБ ясно и недвусмислено поиска нов ОВОС на всички смислени алтернативи. В писмото си ЕК ясно посочва ако България не предприеме необходимите действия, за да изпълни изискванията на европейското законодателство, ЕК, от своя страна, ще предприеме всички необходими мерки.

• Констатациите на ЕК от 2019 г. бяха потвърдени от МОСВ в решението от 2021 г. по Екологична оценка на новата Оперативна програма „Транспортна свързаност“ 2021-2027 г., което изиска нов ОВОС за отсечката на магистралата в Кресна и Кресненския пролом и нова оценка на алтернативи.

2. Изборът през 2017 г. на алтернатива за автомагистрала Струма в Кресна и Кресненския пролом е направен без да е извършена задължителна оценка за безопасността на различните алтернативи и с това е нарушено европейското законодателство. През 2017 г. е избрана най-опасната за всички ползватели от трите възможни алтернативи, която в най-малка степен отговаря на изискванията на една транс-европейска магистрала – опасна за транзитно пътуващите по транспортния коридор, за местните хора, за посетителите, туристите и практикуващите рафтинг и т.н. Тя не решава проблема с тежките катастрофи и смъртта на хора – напротив тя ще го задълбочи и направи трудно решим.

Фактите за това са следните:

• През 2017 г. не е направена задължителната процедура за оценка и сравнение на безопасността при всички алтернативи с цел избора на безопасна алтернатива. Такава оценка е задължителна съгласно чл. 3 на Директивата за безопасността на европейската транспортна инфраструктура, но тя просто липсва напълно.

• Магистрала „Струма“ е финансирана от ЕК, като част и отсечка от приоритетния транс- европейски коридор 4 – в случая магистралата Виена – София – Солун – Атина.

• Избраната официална правителствена алтернатива:

• не е магистрала. Официално тя е представена в документите като първокласен път съгласно българските стандарти, но в редица отсечки в Кресненския пролом не отговаря даже на тези изисквания. При все това, тя е одобрена, като част от транс-европейската магистрала Виена –София – Солун – Атина, и следователно би следвало да отговоря на всички изисквания за транс-европейска магистрала;
• няма локален път – задължително изискване за всяка европейска магистрала. Тя събира в себе си, както транзитния скоростен трафик, така и бавния локален трафик, включително на различна селско-стопанска техника;
• няма „стоп“ платно, няма банкет – в по-голямата дължина от трасето през Кресненски пролом двете пътни платна са плътно притиснати от планинските склонове без място даже за малък банкет – единственият начин за преминаване на пешеходци, велосипедисти, животни и т.н. е самото пътно платно. Задължително условие от решението по ОВОС 2017 г. е пътя в Кресненския пролом да не се разширява и реконструира;
• в редица участъци и по цялата дължина през Кресненския пролом има наклони и завои, които не отговарят на изискванията не са само за магистрала, но и за първокласен път (на места, поради завоите в пролома по сегашния път, допустимата скорост не би следвало да превишава 60 км/ч);
• видимостта в Кресненския пролом е лоша, а на места я няма – пътят е притиснат в завои между скали и дървета;
• така наречената „магистрала“ ще е единствения достъп до селата Стара Кресна и Ощава, Кресненското ханче и до всички земеделски земи и пасища в района – и оттам от за всички местни хора и техните превозни средства, включително селско-стопанската техника. От пътното платно в Кресненския пролом – без никакви съоръжения, директно – излизат многобройни селски пътища, активно ползваеми странични пътища и отбивки. Няма възможности за изграждане на локален път извън сега съществуващия път през Кресненски пролом;
• сегашният път активно целогодишно се ползва не само от местните хора, но и от други ползватели, които могат да се появят и да ползват всички отсечки на пътното платно през пролома, като пешеходци или спиращи превозни средства – туристи, практикуващите спортове рафтинг и каяк, рибари, природолюбители и т.н. Този риск се засилва особено много в случаите на възникване на спешни ситуации;
• сегашният път активно целогодишно се ползва от животни. Това включва преминаващи домашни животни, но и диви такива. В района на сегашния път има активно ползващи се кошари и пасища, разделени от пътя и всекидневно преминаващи стада (има един съществуващ подлез за животни, но често животните излизат от контрол и преминават през платното). Задължително условие от решението по ОВОС 2017 г. е пътя в Кресненския пролом да не се огражда с мрежи с цел да не се пречи на преминаването на едри животни;
• при възникване на пътни инциденти достъпът между пътните платна в двете посоки на движение е практически невъзможен – единствената връзка между двете платна в Кресненският пролом е тесен локален път с широчина 6 метра, дълъг 8 км, с остри планински завои (на няколко места със завиване на 360 градуса) и 400 метра разлика в надморската височина;
• EuroRAP (European Road Assessment Programme) е европейска програма, обединяваща специалисти по пътна безопасност от Европа, която е създала методики за оценка безопасността на европейските пътища. Посочените по горе рискови фактори, без изключение, са посочени като такива в тази методика. Одобрената през 2017 г. алтернатива дава негативна оценка по най-много параметри за безопасност в сравнение с другите алтернативи – тя е най-опасната от всички разглеждани алтернативи.

3. Решението по ОВОС от 2017 г. за автомагистрала „Струма“ в Кресна и Кресненския  пролом, считано от 22.11.2022 г. е изтекло – т.е. вече не съществува и въз основа на него не може да се строи.

Във всички свои изказвания и всички действия по темата – министрите на МОСВ и МРРБ създават привидност, че има действащо решение по ОВОС до 23 май 2023 г., което трябва да се „спаси“.

Фактите за това са следните:

• Решението по ОВОС от 2017 г. за автомагистрала „Струма“ в Кресна и Кресненския пролом е подписано на 22.10.2017 г. с така нареченото „предварително изпълнение“. Според Закона за опазване на околната среда и Закона за биологичното разнообразие, такова решение е валидно 5 години и ако не се приложи на практика – губи правното си действие.

• Съгласно АПК всяко решение започва да се изпълнява незабавно, независимо от съдебно обжалване, когато за него има „предварително изпълнение“ – т.е. в случая с решението по ОВОС от 2017 този срок е изтекъл на 22.10.2022 г.

• Във всички свои изказвания министрите на МОСВ и МРРБ посочват, че Решението по ОВОС от 2017 г. е валидно до 23.05.2023 г., като се мотивират с това, че е имало съдебно дело, завършило с решение на 23.05.2023 г. и че решението е влязло в сила и е започнало да се прилага едва тогава.

Навсякъде тези министри скриват факта, че решението е издадено с „предварително изпълнение“ и последиците от това.

4. На 4.04.2023 г. в сайта за обществени консултации strategy.bg е публикувано проекто постановление на Министерски съвет за изменение на Наредбата за ОВОС, с което се създават правила за проверки за изтичане срока на действия на решения по ОВОС, които са неясни и създават възможността, в нарушение на Закона за опазване на околната среда (ЗООС), при определяне на изтичането срока на действие на такива решение. По-конкретно, предложените правила могат да сетълкув ат и в смисъл, че едно решение е започнало да се прилага и без да има реални действия за това, а само на основа на започнали подготвителни дейности за целта. Такава неяснота освен, че нарушава ЗООС, прави безсрочни всички издадени решения по ОВОС и практически обезсмисля самият текст на закона.

Тази промяна, очевидно, е предложена във връзка с декларираните от МОСВ и МРРБ опити да бъде „спасено“ решението по ОВОС от 2017 г. за автомагистрала „Струма“ в Кресна и Кресненския пролом. Но, практически, ще засегне всички екологични проблеми, като ре-инкарнира, съживи всички отдавна изтекли решения по ОВОС. Това засяга проблеми, като застрояването на плажовете Кара дере, Иракли, Корал, остарелите решения за изграждане на кариери, мВЕЦ –най-общо казано обезсмисля всяка екологична политика.

Надяваме се и вярваме, че като представители на институциите, взимащи решения в името на българските граждани и спазването на европейското законодателство, ще спрете всякакви действия, които са в ущърб на хората и природата в България и ще предприемете необходимите стъпки, за да бъде изграден маршрут на автомагистрала „Струма“ извън Кресненския пролом.