ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ПРИРОДАТА

1. Пряко унищожаване на местообитания по време на строежа

В дефилето близо до река Струма и в страничните дерета се намират най-важните и богати на видове територии в Кресненски пролом. Съчетаването на сухите склонове с богатите на вода крайречни територии създава мозайка от разнообразни местообитания и концентрира голяма част от дивия живот. Това е най-важното място за размножаването, храненето, миграцията и зимуването на по-голямата част от животните. Такива са повечето от редките животински видове: распера (вид риба живеещ в Струма), сирийската чесновница (рядък вид жаба), леопардовия смок, смока мишкар, всички видове прилепи, множество мигриращи или размножаващи се в дефилето птици, видрата. Тука се намират и всички редки и защитени местообитания: самата река, естествени чакълести брегове, крайречните гори от чинар, горите от дървовидна хвойна по склоновете.

Не малка част от тези местообитания вече са разрушени при построяването на съществуващите ж.п. линия и асфалтов път. Ако в тясното дъно на дефилето бъде построена магистрала необратимо ще бъде унищожена по-голямата част от оцелелите до този момент естествени местообитания в долината. Трайно ще бъдат засегнати най-богатите и най-важните за дивата природа на дефилето територии. Изолирани острови от такива местообитания ще оцелеят само в страничните долини.

Алтернативния вариант за магистрала напълно избягва долината на река Струма, като минава отстрани по платовидните западни склонове на Пирин на височина до 600 метра надморска височина. Тук не се срещат видовете привързани към речната долина (прилепи, земноводни, много от влечугите и птиците). Повечето от редките топлолюбиви средиземноморски видове, които се срещат по сухите склонове са разпространени до 500 м.н.в. и тук вече ги няма или са много редки: ивичест смок, котешка змия, змия червейница и др. От редките и защитени животни в този район все още се срещат само двата вида сухоземни костенурки, но и тяхната численост е по-малка. Общото разнообразие на видове е много по-малко. Магистралата е проектирана така, че да не засяга скалните масиви и гнездящите по тях птици, и да минава чрез редица тунели и виадукти, пресичайки напряко страничните долини. По-голямата част от местата през които минава са силно повлияни от човека. Разпространени са главно ливади и изкуствени култури от черен бор. Рядко има естествени храсталаци и гори от космат дъб.

2. Убиване на животни и влияние върху миграционните пътища

Река Струма е много важен коридор за сезонните и дългогодишни миграции в посока юг - север на растения, насекоми, земноводни, влечуги, птици, прилепи и бозайници. Още от древността Аристотел е описал този коридор като един от най-важните пътища за миграция на птиците. В района на дефилето има тесен фронт на миграция и животните се съсредоточават в най-ниските му части. Разполагането на съществуващия път точно там е убийствено за тях. Хиляди насекоми, птици и прилепи биват блъскани от каращите бясно камиони, а земноводните и влечугите остават размазани на пътя.

Пътят убива и тези животни, които живеят трайно в дефилето и периодично се предвижват във вертикална посока по склоновете: костенурки, змии, гущери, жаби, полевки, сънливци, таралежи и др. Повечето от тези малки животни са безпомощни, когато попаднат на асфалта. Веднъж паднали долу те не могат да се върнат, защото стръмния пътен откос на врязаното в склона платно не им го позволява. Такива откоси сега има по около 50% от дължината на дефилето. От редките и защитени видове, освен костенурките, по този начин там загиват: леопардовия смок, ивичестия смок, смока мишкар, котешката змия, змията червейница, сирийската чесновница. Често загиват и гнездящите наоколо птици и прилепите, чийто колони са в непосредствена близост до пътя. Жертва стават и белките, лисиците и видрите, които идват нощно време да се хранят с убитите преди тях животни.

Построяването на магистрала през дефилето ще увеличи многократно убийството на животни. Ако тя бъде направена, като ново трасе минаващо на ниски виадукти над реката, то най-силно ще се увеличи смъртността на насекомите, птиците и прилепите. Не по-малко засегнати ще бъдат те и при възможността да бъде разширен съществуващия път. Тогава обаче пътните откоси в целия пролом ще станат непристъпни и това заедно с увеличения трафик ще причини близо 100% смъртност на попадналите в долината не летящи животни. Вероятно много от живеещите видове в дефилето ще изчезнат, а други ще се съхранят само в изолирани островчета в страничните долини. Дефилето ще стане смъртоносна бариера за всички мигриращи в посока север - юг животни.

Засиления трафик и широкото платно ще се превърнат в съществена бариера и за миграцияте на едрите бозайници, включително на мечката, вълка, чакала и други. Сега дефилето е основен биологичен мост за тях, свързващ Пирин с граничните планини на запад.

Алтернативата извън пролома напълно избягва основния миграционен път по долината на Струма. Редките видове животни, които живеят в долината и по околните склонове вече не се срещат на платото на 600 м.н.в. Страничните долини са също важен биологичен коридор, но магистралата ги преминава напречно чрез виадукти и животните ще могат да мигрират безпрепятствено по дължината им. За да не загиват костенурки по пътното платно могат да бъдат изградени специални съоръжения за преминаване под него - за разлика от дъното на дефилето, това тук е напълно възможно. Не само в сравнение с варианта за строеж на магистрала през пролома, но и в сравнение със сегашното положение смъртността на животни ще е много по-малка. Биологичните коридори няма да бъдат засегнати, а сегашното положение ще се подобри. 54% от магистралата ще бъде в тунели и виадукти, които ще гарантират миграцията на едрите бозайници.

3. Шум и замърсяване

Изследванията на чувствителни организми показващи влиянието на атмосферните замърсители сочат, че замърсяването от съществуващия път достига до всички склонове, които гледат към Струма на около 2 километра от пътя. Видовия състав на тези организми и естествените видове се сменят с такива издържливи на замърсявания. Шума от фучащите камиони се чува по склоновете на стотици метри надморска височина над сегашния път. Построяването на магистрала през сърцето на дефилето силно ще увеличи тези влияния.

Ако бъде построена извън дефилето магистралата пак ще шуми и замърсява, но далече от дефилето и съществените за опазване на биологичното разнообразие съобщества и територии.

4. Защитени територии

В южната част на пролома се намира резерват Тисата. Той има строга и буферна зона. Строгата зона е по склоновете на пролома, а буферната зона обхваща самата долина и реката. Сегашния път минава през буферната зона. Магистрала през дефилето може да бъде построена само ако прегази резервата в нарушение на законовия режим на строгата и буферната му зона.

Варианта извън дефилето минава на 2 километра от резервата.

ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ХОРАТА

1. Замърсяване и шум в населените места

Магистрала през дефилето означава, че камионите ще профучават на 200-250 метра от къщите на селата Черниче (разположено на запад успоредно на ж.п. линията и на пътя) и Полето (на изток от пътя) и на 550 метра от град Крупник. Най-засегнат ще е град Кресна - там платната или трябва да минат през самия град или да бъдат прокарани в подножието на пясъчния хълм Мело на 30-на метра от плътно населените части на града и от неговото училище. В град Крупник живеят около 4500 души, а в Кресна 3500. Според доклад по ОВОС внесен от Изпълнителна агенция пътища в Министерство на околната среда при максимален трафик, нощно време ще има наднормено замърсяване на разстоняние 400 метра от магистралата. Това значи, че от наднормено шумово замърсяване ще бъдат засеганти около 70% от жителите на град Кресна и село Черниче и по-малък процент от село Полето.

Всички хора в района на магистралата ще са подложени за замърсяване от прах, въглеводороди, азотни оксиди, озон.

2. Земеделски земи

Най-плодородните земи в района са разположени в речните долини - покрай Струма и в по-широките странични долини. Магистралата през долината неминуемо ще унищожи или замърси голяма част от тези земи. Особенно засегната ще е отново Кресна. Магистралата ще унищожи и замърси земите, градините и лозята в местността Габровица и при гара Пейо Яворов в долината на Струма, в долината на Влахина река, в подножието на хълма Мело - най-важните, плодородни и поливаеми земеделски земи на град Кресна.

Алтернативния вариант за магистрала минава през територии почти без обработваеми земи. На повечето места това са изкуствени гори от черен бор. Ще бъдат засегнати не големи площи пасища. Пасищата обаче са много по-обширни от обработваемите земи и щетите за местните хора няма да са толкова големи.

3. Развитие на туризъм

Магистралата през дефилето напълно ще унищожи възможностите за развитие на селски, познавателен и други форми на туризъм в района.

Извеждането на транзитния трафик извън дефилето само ще подобри възможностите за развитие на туризъм. Много територии в дефилето, които сега са подложени на замърсяване и силен шум ще бъдат облекчени от въздействието на транзитния трафик. Пътя през дефилето ще има само местно и туристическо значение. Цялата територия на дефилето и планините в посока към границата на Македония ще могат да оформят природен парк предлагащ разнообразни туристически услуги.Град Кресна ще може да е единия от основните центрове на тази територия. Връзката с високите части на Пирин също няма да бъде увредена. Туристическите маршрути в тази посока ще пресичат магистралата там където тя минава през тунели или виадукти.

Повечето от планиските села по склоновете на Пирин няма да бъдат засегнати от магистралата - Брежани, Сенокос, Ощава, Влахи. Те ще могат да се развият като центрове обслужващи туристите в контактната зона между Природен парк Кресна и Национален парк Пирин.

Ще бъдат влошени възможностите за развитие в тази посока на три други села - Ракитна, Мечкул и Стара Кресна. За разлика от алтернативата през дефилето тука ще може да се намали силно ефекта на шумовото замърсяване чрез изграждане на шумозащитни стени.